СРЕД ЛЕНИВА ПРОЗАИЧНОСТ
открих плътта ти непотръпнала;
гори тя в зрялата луна -
лудостта на младостта ти пъпнала
с тържеството на греха.
Вятърът крещи, магьосникът,
на вечността покоя да забравя -
зове ме сводницата тишина
в теб детето да избавя -
денят да се очисти от нощта.
И под гнева на вихъра притягащ ме
докоснах пламналите ти гърди…
В утрото на тръпнещо привличане,
усмивка ти ми подари.
Петър Пацев