Надолу, надолу, надолу,

кладенец тъмен надвисна

и шепот, и клони, и звук

във влажна прегръдка притисна.

Нагоре, нагоре, нагоре,

очите ми светли зоват -

звездица смълчана и бледа,

но само камшици плющят.

Без шум, без ласка, без път -

така през живота минавам.

Дали ще изтрие дъждът

следите, които оставям?...

Петър Пацев