И... ето денят си отива завинаги
... звездите за кой ли път светят над нас
ала за теб няма утре всичко е минало
минути години... и последния час

И... ето го онзи... миг на раздялата
когато мълчим прехапали устни
когато във гърлото е мъката... цялата
и пазим във себе си своите чувства

И... ето последния път извървян е
пътеката крива изпод небето
две думи за сбогом... а времето спряло е
да се сбогува и то със човека

И... ето два метра са зейнали празни
скован от дъски - последен твой дом
дали че над него сме... е все още шанса ни
да усетим радост а също погром

И... ето изсипваме по шепа пръст
и глухо отеква тя във съня ни
понасяме пак своя си кръст
до онзи миг в който се изгуби гласа ни...

---------------------------------------------------------

Post Mortem