В дъждовна капка на листо

открих завършена Вселена,

тя съвършена бе. Какво

бе скрила в себе си?! Поема?!

Или пък спомен от порой,

от разрушителна градушка?!

Със действията си безброй

човек поставя се на мушка.

И докато не се смири

и се покае във сърцето,

светът не ще се обнови,

и милост няма от Небето.

22.06.2014 г.   ЕЛИА

София