В дъждовна капка на листо
открих завършена Вселена,
тя съвършена бе. Какво
бе скрила в себе си?! Поема?!
Или пък спомен от порой,
от разрушителна градушка?!
Със действията си безброй
човек поставя се на мушка.
И докато не се смири
и се покае във сърцето,
светът не ще се обнови,
и милост няма от Небето.
22.06.2014 г. ЕЛИА
София
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me