Прости, Апостоле! Прости, за всичко.
За блясъка на твоите коси,
от който не котирахме мъничко,
за да ни свети и да ни теши...

За мекото, на твоите къдрици,
което не постлахме никой път,
пред вярата ти мъдра в наш\'те сили,
за да се сбъдне твоят кръстопът.

За синьото на твоите зеници,
с което не обагрихме небе,
към вечността на българските сили,
уверено следците да зове.

За гроба ти незнаен, не преливан!
Макар стъжнил земята ни навред -
без кръст оставен, ала в памет зидан,
с бесилото, сковало се от лед!

За вярата ти, в нашата Родина!
Във българския род и благочест!
За туй, че ти без време си замина...
Но жив ще си и утре, като днес!

Ала  не стига, в паметта ни само,
да бъдеш спомен днес, Апостоле!
България - Родина, памет, рамо!
Навярно тебе пак ще призове!

 Антоанета Александрова