Понякога животът се обръща-

за да започнем нещо друго в нас умира.

Понякога сълзите в радост се превръщат,

а друг път щастието  болката намира.

Понякога тежи ни самотата,

а някога от думите сме изморени.

Понякога затръшваме вратата,

а после чакаме пред нея пак смирени.

Не всички пътища със рози са постлани,

но важно е да продължим щастливи.

Дори когато чувстваме се нежелани

да бъдем благодарни че сме живи.

Да се опитаме да бъдем по-човечни,

един със друг по-често да говорим,

забравили за споровете вечни

сърцата си за обич да отворим…

Таня Симеонова

22.06.2014 г.