По прашния път на чуждото мнение,

вървя уморен, натежал от съмнение,

вървя ослепял с товар от надежди,

вървя одрипял с нови одежди.

Наоколо разни съдби ми говорят,

да спря, да почивам, те ми се молят,

поглеждам встрани, поглеждам назад,

вървя, за да спирам, още съм млад!

Минават години, седя на  пътека,

осеяна с цветен ухаещ килим,

седя освежен, усетил утеха,

седя, изиграл живота на мим.