Небето се изсипа над България.

Удави къщи, посеви и хора.

Греховни думи бликнаха в душата ми -

срещу Природата и срещу Бога...



Но трезво се избистри мисълта ми

и моят дух смирено коленичи -

пред Силата, която е над нас.

Тя строга е, защото ни обича.



И вижда как дълбаем под краката си -

от алчност за богатство и за власт;

запалихме пожари по Земята

и смърти сеем всеки ден и час.



Поспри се, Господи, и погледни ни -

всеопрощаващ, благ.

И нека грейнат небесата сини

над този грешен свят.