uFeel.me
няма_име
Автор: petarpacev,  23 юни 2014 г. в 08:22 ч.
прочити: 112
СЯКАШ ЯСТРЕБ усетил
своята жертва-
влакът лети по витите релси…
Нощта отрезвява в ден!
Ти ме гледаш с тъжна усмивка,
а аз съм по детски смутен.

Имам ли право да късам
от зеления клас във очите ти
и превърнат в хербарий
ще ме стопли ли той?...

Имам ли право да пия
от бистрия извор на твоето утро
и понесъл свежата влага
не ще ли остане само мираж?...

Не знам!Но пътят ми вие
през твоя оазис…
И колкото повече късам-
самия ставам зелен,
и колкото повече пия-
самия се превръщам във извор.

Сякаш ястреб усетил
своята жертва-
влакът лети по витите релси…
Нощта отрезвява в ден!
Ти ме гледаш с тъжна усмивка,
а аз съм до болка смутен.

Петър Пацев

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me