На заем Любов
не съм приемала,
ни отдавала,
нито на заем
щастие градила,
стига ми,
че радост
съм отпивала
и радост
съм раздавала,
че с обич
в своята градина
съм я отглеждала
и когато
студът житейски
стегне неумолимо
сърцето, когато
смехът притихне
най-после изплакан,
ще остане Любовта,
да ви напомня
понякога за мен
и в този живот
да направи някого
щастлив, окрилен.
aza_9