август 2013 Румяна Славова 

 

О, наивнико, не ме обичай!

Не съм таз, 

за която мечтаеш -

съвсем съм различна... 

Сърцето ми, 

кубче лед е - 

обградено с решетки.

Нима искаш от студ да умреш, 

затворен, в тази клетка!?

 

Не ме обичай, наивнико! 

Та аз съм мъжемразка! 

Не би видял в мене добро.

Гнездо си свива, 

в очите ми злото! 

Ще се отчаяш 

и в тебе, от мъка, ще пари! 

 

Наивнико, не ме обичай! 

Аз лъжа изкусно! 

Също като старата циганка, 

дето видя мойта буква 

в кафеената чашка - 

на дъното... 

За разлика от нея 

аз в бъдещето виждам - 

ще бъдеш страшно самотен! 

 

Не ме обичай, наивнико! 

Бурите в мойта душа 

си уговарят среща! 

Мълниите - единствената светлина 

огряваща в мрака ми... 

Ще те погубя! 

Не ще доживееш до изгрев 

и за милост ще молиш! 

 

Наивнико, не ме обичай! 

Коварна съм, като змията, 

примамила Ева 

в райската градина, 

от забранения плод да отхапе! 

Познавам греха, 

откакто в света роден е! 

Ще те примамя със хитрост 

и ще те оставя да страдаш! 

 

Не ме обичай, наивнико! 

Не съм от онези кротките, 

красивите духом! 

Красотата ми външна е - 

параван за горчивите мисли! 

Внимавай! 

Ще бъдеш смъртоносно 

и \"красиво\" отровен! 

 

Наивнико, не ме обичай! 

От мен лесно 

не ще се откажеш! 

Щом обсебя сърцето ти, 

не ще ме забравиш! 

Не си мисли, 

че си силен... 

Силата е в моята пазва 

и в медните устни... 

Но езикът ми е двоен! 

 

Не ме обичай, наивнико! 

Не знаеш от кой панаир се връщам! 

Там, за дълго

хамелеон пред хората играех! 

Не би разбрал 

кой е истинският 

цвят на мойте чувства... 

А може би нямам такива!?