Пак с адрес до вятъра
писмо ми пишеш днес.
Ти прецъфтя, а аз с надежда
нова се разлиствам сега,
че невъзможен ми е
животът така, и мъча
сърце и душа.
И те желая близо,
по-близо до мен.
В сърцето си отдавна те прибрах
и там нощуваш всеки час.
И отново мечтая за теб и за мен,
да бъдем ние двама,
само двама ....
щастие за теб и за мен.
Ти от мъка не ми сечи крилата
не пожелавай сълзи на моето лице.
Ти чуй тишината, нали сме още на земята!?
Ако пък си загинал в безкрая,
остави полета ми волен
в една мечта да заживее,
и когато Бог ме призове,
с мен и полета да умре.