Постой, дочуваш ли сега
диханието ми във мрака
и огънчетата в кръвта,
които тъй отдавна чакаш.
Постой, усещам те така,
като оазис сред пустиня,
целувките ти са дъжда,
превърнал ме до теб в богиня.
Постой, погледай ме в захлас,
пусни небето помежду ни
и случващото чудо в нас,
да запечатаме без думи.