В дома, където съм родена,

сега остана само татко.

А ние, двете със сестра ми,

си идваме, пак тъй, за кратко.

В дома, където съм родена,

предметите си имат име

и памет за различни случки.

Дори не питам. Те разказват.

И ме усмихват. И разплакват.

И виждам първите си стъпки -

светът свит в моето юмруче

щом „О“ да пиша се научих.

Домът, във който съм родена,

днес с крак един е - ампутиран,

но пази раншната си сила

и ми отсипва щом намина.

Домът, във който съм родена,

не ще да е греди и тухли

додето дишам и ме има,

додето този свят напусна.

Валентина Йосифова

13.04.2014 г.