В дома, където съм родена,
сега остана само татко.
А ние, двете със сестра ми,
си идваме, пак тъй, за кратко.
В дома, където съм родена,
предметите си имат име
и памет за различни случки.
Дори не питам. Те разказват.
И ме усмихват. И разплакват.
И виждам първите си стъпки -
светът свит в моето юмруче
щом „О“ да пиша се научих.
Домът, във който съм родена,
днес с крак един е - ампутиран,
но пази раншната си сила
и ми отсипва щом намина.
Домът, във който съм родена,
не ще да е греди и тухли
додето дишам и ме има,
додето този свят напусна.
Валентина Йосифова
13.04.2014 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me