Бяха две съседки, бяха тъй различни,
две различни гледки сред къщя прилични.

Първата красива, стройничка и бяла,
другата пък сива, много остаряла.

В първта – поляна с борчета, с гаражи,
втората пък няма кой да я измаже.

В бялата – беседка с пейки, с тревни площи,
в нейната съседка – дворче със овошки.

В двора богаташки – кучета-булдози
лаят по кокошки в дворчето на онзи.

В двор красив, купешки, се събират гости,
в онзи, сиромашки, почнали са пости.

Гости си говорят: „Къщичката пречи!“
„Че да я съборят!“ – някой там изрече.

„Много неугледна!“- пийвайки уиски,
къщата погледна обществото близки.

„Що ли не я купя, гледката ме дразни!
Цяла ще я срутя, с пилците му разни!“ –

гостенин им каза, на богатство стожер.
После го доказа и буча булдозер.

Ах, къщурке бедна, що ли с тебе стана?
Тухличка последна в тебе не остана!

Колко ли мъчи се бедното семейство!
Споменът изтри се за това злодейство.