ОЧИТЕ ТИ
не са ръждясали топузи
на стар, ненужен и разбит кантар.
В тях са скрити изумруди...
О, сълзи на жена!
Ти най-красив,небесен дар!
ДУШАТА ТИ е
градина пълна
с розови циклами,
трептящи и буйни
пламъци в нощта…
Душата ти е
мъничка сълза
проляна...
От детето
станало жена!
ОБИЧАМ ТЕ!
А си отиваш...
Добре! Върви!
Какво и колко взе,
не диря сметка за това!
В живота всичко
толкова е иронично,
че едва ли мога да те спра!
Петър Пацев