1.В теб съхранен е споменът
от просветния подем.
Ти затри дори и помена
от пламъка килиен,уморен.

2.Ти нов огън запали
и велики умове роди.
Ти националния дух разпали,
като с просвета нова народа дари.

3.Ти си свят храм,
но не те ценят достойно.
В теб се вършат дела за срам,
без съвест, със сърце спокойно.

4.Върху паметника на благодетеля разплути,
без да знаят кой е той,
невежи умове надути
сипят простотии рой.

5.А в часовете демонстрират
пълна духовна нищета.
През науката форсират
само за оценката една.

6.На наркотици и цигари
обмен във теб кипи.
И от пропаднали другари
уви във теб гъмжи.

7.Защо ли твойта светлина
не грее
в умовете на съвременното поколение?
Защо ли сякаш само в миналото
тя живее
и в книгите и творческото вдъхновение?