Изгоних бурята, вилня безцелно
душата ми остави без звезди
ситуация с надпис самотна
за искря неоново между хиляди вини.

Но няма болка, свикнах някак
отдавна бях сиротна, скитаща лета
познато чувство, безпредметно,
с тишината дремеща във моите очи.

Достатъчно душа, изхвърлих всичко
изгоних чувствата, счупени звезди
със силата на волята изтрих тъмата
запалих слънце, което надписа покри.