Ех, приятелю,

в късен час, искаш нова приказка да ти разкажа аз.
Имам навика да изпълнявам главна роля в моя си сценарий
и не давам друг да го дописва, тутакси му късам листа!
Приказката стара се износи от много таралежови въпроси,
ала тук въпросът ще задаваш сам и той няма да завършва с \"Ям\"!
От скука Вълчо посивя (храбър е, след пет-шест бири)
но във старата гора, дистрибутор никой не можа да види.
Та,вървя си с песен на уста, плитките ми си подскачат,
ала видиш ли беда - Вълчо с мен решил да се закача!
Пътят ми препречи той и провлачи дрезгав, басов вой,
искал с мен да се надпява (на кастинг в Xfactor щял да се явява!)
Гледах,гледах - суета, завладяла тъй дебелата глава,
но ми беше много жал за този инак романтичен звяр!
Рекох с най-невинен тон: 
-Мили Вълчо, с тоз прекрасен бас, ще върви и контрабас,
аз-лиричното сопрано, за оркестър ще се грижа явно!
Кима Вълчо, окръглил глупаво очи, наострил старите уши.
С патос продължавам, дори да клепне не му позволявам.·

 - За да бъдем ние с теб певци, ще повикам няколко щурци,
свраката ще бъде ключът сол и по длъжност обертон!·

 Ала чувам странни звуци, сякаш карат се по между си-
от стомаха на Вълчан и ми идва някак си да го зарежа ... сам!
Храбро продължавам, червената си шапка за това я обожавам,
като бойно знаме се ветрее - душата ми трепери, но...  ще пеем!
Свраката се разкрещя и размаха лъскави пера:

-Днес, концерт ще се провежда, моля всеки тук да се подрежда!
Наредиха се скорци, зайци и един рояк пчели,
Ежко с Ежка се наежи, Меца с две мечета истински къдели, 
а кумата Лиска два жълтъка в чашка от латинка ни разплиска.
Щъркът дългокрак, пристигна в черен фрак
и пред всички музиканти елегантно се изправи.
Вместо с палка, с клюн червен, той замаха вдъхновен,
свраката подаде тон с най- пискливия си обертон.
Ритъм даде ни Кълвача, Зайко взе, че заподскача.
Музикантите мелодия подеха, тя пък литна над дървета.
Вълчо пусна своя бас, пеперудите изпадаха в несвяст!
Докато със своето сопрано аз подема аморозо по от рано
Вранка солото запя. Лудна старата гора!
Обектива на глигана, щракна гюрултията голяма!
Вълчо във потрЕс, че към песента му няма интерес
подви опърпана опашка и побегна в орешака.
Виках,виках, но не спря! Стана тя една беля!
ЕксФакторът без фактор си остана и гората ни голяма
не успя да се прочуе с музикалната програма!
Тръгнах си с увесен нос. Вълчо пък сърдит и бос.
Разбрах- идеята ми хич я няма, врява само стана!
От храсталака глас дочух, мярнах сивия кожух:
-Червена шапчице, ела! Ти ли ми скрои това?!!
А сега, за назидание, ще направим първото издание
на нашия дует! Тук на място. Тет- а- тет!
И запяхме, всеки се провикна, заехтя поляна китна!
Стреснахме чинари, всички малки и големи твари!
Ала Вълчо, наш герой, Фактор стана и не би отбой!

Ж. Д - Lucky