Още малко остава, братлета –
идват избори, идват... Ехе-е!...
Пак пушилка в безплодни полета,
под лъчистото родно небе.
На какво, ми кажете, приличат
тия алчни държавни мъже,
дето вечно към постове тичат,
дето пустата власт ги тресе?
Още малко и – после е ясно! –
ще пристегнем отново колан.
Едни – вляво, а други – надясно,
ще се втурнат по пътя избран.
Но дали пък, след нови химери
в много пъстър обществен поток,
някой може пари да намери,
да си плаща прескъпия ток?
И дали, заприличал на мравка,
ще се труди – от сутрин до мрак –
без готовност да влиза във схватка,
все да псува и все – под мустак?
Подчинение пак ли да вдишвам
и издишвам с гърдите си страх?
Твърде късно за мен е да литвам,
мога смело да кажа – „Живях!”
Тук оставам, но вие вървете
и не спирайте нито за миг
да воювате. И... запомнете –
само в битки се става велик.
Само битки спечелени носят
друга битност и друга съдба.
Недостойните подло я просят –
нечестиво, лукаво, с лъжа.
Затова, в битки – пълни със честност,
със сърдечност, градивност и плам –
отвоювайте своята вечност,
във която ЧОВЕК е голям.