Лети, лети, лети душа,
лети в простор, копнее
да срещне сродната една
и с нея да се слее.

Любов, надежди и мечти
в съзвездията вечни,
в галактики, в слънца, в луни,
останаха далечни.

Сълзи, сълзи, сълзи, сълзи,
сълзи мъглата бяла
и там душа-звезда мъжди
с опашка изгоряла.