Не ми е наранено, не!
Даже ми е странно и наситено от брегове,
че не намерих себе си във тебе,
че трябваше във пчелен кошер да събирам време...
Да се поръсвам с лавандула и щипчица канела,
и да нахлувам в мисли от истерия,
да бързам и въздишам, без да осъзнавам
колко много думите и розите отнемат.
Не, не ми е страшно и не ми е наранено!
Разбираш ли? Във мен дълбоко е простено!
И на дъгите ми са цветовете НЕ бледи,
а крещят от яркост и от слънце!
И тъй полегнала в росата уморена,
усещам как се раждам възродена
от смях, илюзии и подредба,
която в теб не можех да напрегна!
И не, не ми е наранено,
никак даже!
Благодарно ми е, че ми е така красиво
и че разминаваща се с тебе
стана ми... едно такова... диво!