Обичам те... красиво е, нали?Макар и да не можем да се имаме,с години любовта ще отлежии пак ще ни омайва като виното. И пак ще се открием в пролетта,в лъчите на умиращите залези,в очите на усмихнати децаи беглите следи по тротоарите,във сънища, изплетени от дим,по устните ни думи ще се срещатпреди да се целунат призориотлитайки в простора...не усещаш ли?Живеем по ръба на пропастта,а мислите са пориви за случване,ръката ти дори и да ме спре –сърцата ни отдавна са научили,че щом обичаш – значи си се дал,а пътищата вече са изминати -във моята душа си заживялприемам те, обичаща, завинаги...