Роня  времето – грозд подир грозд.

Бързах, спирах... Вървя. Ала дишам.

А лозницата – сякаш живот,

бе огромна, неписана книга.

Низах сенки, изтривах следи,

зидах мостове, стени руших.

Ала то се оказа… потоп,

стегнал здраво в окови  живота.

Роня времето – жълт кехлибар.

Палих слънце, рисувах… луната.

А оказа се страшен смешник –

в жалка маска, на… хрисим предател.

Спирам вятъра – с голи ръце.

И последвам  звездите. До край.

Плахо в твойте очи все надничам,

и сълзите безумни изтривам.

Прекроявам от облаци ризи –

във очите на малко дете…

После бързо от облаци слизам.

Кротко някак...  се сливам.