Роня времето – грозд подир грозд.
Бързах, спирах... Вървя. Ала дишам.
А лозницата – сякаш живот,
бе огромна, неписана книга.
Низах сенки, изтривах следи,
зидах мостове, стени руших.
Ала то се оказа… потоп,
стегнал здраво в окови живота.
Роня времето – жълт кехлибар.
Палих слънце, рисувах… луната.
А оказа се страшен смешник –
в жалка маска, на… хрисим предател.
Спирам вятъра – с голи ръце.
И последвам звездите. До край.
Плахо в твойте очи все надничам,
и сълзите безумни изтривам.
Прекроявам от облаци ризи –
във очите на малко дете…
После бързо от облаци слизам.
Кротко някак... се сливам.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me