Дивен липов аромат
упойва виолетовата нощ,
а пък вятъра крилат -
той го удвоява за разкош...
Пак съм в твоите прегръдки.
Устните ти в моите се впиват
и пиеме на бавни глътки...
Как тази липова любов опива!..
Омайно, чудно ухание
в свойте мрежи ни оплита.
Губя даже съзнание
и към звездите политам...
Усещам силните ти ръце.
Гласът ти към реалността ме връща.
Дар ти давам - моето сърце -
винаги така да ме прегръщаш!!!
Таня Банкова