Есенна идвам с цвета на глухарче,
бавно потеглям към залеза риж.
Толкова есенно в мен е, че харча
цяла палитра на път за Париж.
Есенно свети над нас колоритът,
с четка гравиран връз сини платна.
И заслепена, понякога питам:
как да достигна сама Монпарнас?
Есенно носи се въздухът стихов,
толкова песенен, че току-виж
Шанз-Елизе прекосявам аз тихо
нищо, че София не е Париж.