Дъжд вали,
                потоп безспирен,
бог ни прати
                          пак злини.
И вали, вали,
                            не спира,
дъжд ужасен
                             трополи.


И вълна
                       безумна иде,
кал, вода
                            и небеса.
Боже, пак ли си
                             невидим,
че изпрати ни
                              смъртта?


И талази
                          вдъхновени
ни обливат
                         с божи гняв.
Щом от тебе
                          сме родени,
за кого е
                            този грях?


И се влачим
                          като птици,
поразени, неми,
                                     зли.
Как сега
                       да те обичам,
боже,
                         като ни уби?