Ти си като нежен полъх
от сутрешна роса
на цветя с най-меден дъх.
Ти си като мека постеля
от дивите горски поля.
Ти си като ручей
и мойта жажда утолей.
Ти си като пролетен цвят
и в теб събирам целия свят.
Ти си като свеж планински връх
и да те изкача оставам без дъх.
Ти си като слънчев ден
и от теб съм аз озарен.
Ти си като сладко докосване,
от което застивам в омайване.
Ти си малката моя приятелка,
истинска моя пленителка.