Намерих се след толкова години,

събрах аз всяко късче от душата си.

След всички болки и мечти отминали

за любовта отворих пак вратата си.

Изхвърлих от ума си всички спомени,

ненужни оправдания нелепи грешки.

Със обич мрака в себе си прогоних.

Нахлуха в мен отново чувствата горещи.

Вървях напред - назад и не поглеждах - 

без планове, ненужни обещания.

Не питах този път къде отвежда.

Почувствах пак забравени желания.

Отново бях щастлива, млада, влюбена.

Усмихната посрещах пак зората.

Намерих се - отдавна бях изгубена…

Една любов стоеше до вратата ми.

Таня Симеонова

26.06.2014 г.