Събрала се в душата ми-ранима,
утайката на този ден,
съдбата ти, Родино –несравнима,
проклина всеки в теб роден!
С много обич,не от злоба,
във таз безкрайна синева,
обречена на болка и прокоба,
умира нашата мечта!
Ти, малка си, като тепсия,
със стар и силен нявга род,
във пъстра българска носия,
е носил името ти горд!
Умирал с песен във войните,
венчан за твойта свобода,
така пренасял на дедите,
духа от смутни времена.
И Шипка още тържествува,
и Сливница,Дуран Кулак,
и Одрин в нощите сънува
силата на твоя флаг.
А днес децата ти безродни,
във теб откриват своя враг-
линеят ниви хлебородни,
пустее бащиният праг.
Събрала се в душата ми-ранима,
утайката на този ден,
съдбата си,Родино –несравнима,
проклина всеки в теб роден.
Петър Пацев
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me