Събрала се в душата ми-ранима,

утайката на този ден,

съдбата ти, Родино –несравнима,

проклина всеки в теб роден!

С  много обич,не от злоба,

във таз безкрайна синева,

обречена на болка и прокоба,

умира нашата мечта!

Ти, малка си, като тепсия,

със стар и силен нявга род,

във пъстра българска носия,

е носил името ти горд!

Умирал с песен във войните,

венчан за твойта свобода,

така пренасял на дедите,

духа от смутни времена.

И Шипка още тържествува,

и Сливница,Дуран Кулак,

и Одрин в нощите сънува

силата на твоя флаг.

А днес децата ти безродни,

във теб откриват своя враг-

линеят  ниви хлебородни,

пустее бащиният праг.                                                                                                                                

Събрала се в душата ми-ранима,

утайката на този ден,

съдбата си,Родино –несравнима,

проклина всеки в теб роден.

Петър Пацев