Старата изпращаме улисани
във протести, страсти и нерадост.
Защо ли сме така орисани,
да вехне бързо нашта младост?...
И вместо пътя си да отстояваме
към нови, бурни светове,
ние времето си пропиляваме
разделени в цветове.
А животът се изтича във канала,
в едно с мръсните води,
и нито песен, нито слава-
духът помръкнал ще роди.
Новата посрещаме с надежда,
но завистта докато ни залива,
животът ни до чалга ще се свежда,
времето-срама ни ще измива.
Петър Пацев