В необятния всемир.

 

В необятния всемир,

на длъж и шир

мисли се носят,

добро и зло творят,

човечеството държат

в плен и робство,

в примирение, покорство.

Добрите мисли го извисяват,

до Вечността –Бог доближават.

Радост му дават,

щастие му осигуряват.

Злите мисли го потискат,

в зло го потопяват,

към дявола приобщават,

в ад дълбок изпращат,

където в безсмислени борби,

в нерадостни съдби ,

в жестоки войни

гинат хора невинни,

злото на царува,

доброто да робува,

докато човекът се вразуми,

злото в себе си изкорени.

Човече, дребно малко,

човече, алчно жалко

с Бога не се мери.

Сили в себе си намери,

доброто от злото,

рая от  пъклото

с разум разграничи,

че си човек да проличи.

С разум от злото се освободи

и щастливо ти бъди

в битието на земята,

с мечта за рай в небесата

в които безспир се движи,

на своите плещи с теб,

под лъчите на Феб

твоята родна земя

за вечни времена,

с една голяма мечта

от звяр,човек от теб да стане

и всяко зло да престане.

Да има рай –до безкрай

и да няма за човка ад,

пълен с човешка гад,

алчна, жадна , гладна

за богатство и власт,

потопена в необуздана страст,

което в гроб не се носи,

но беди много носи

за човечеството

и неговото потекло

от век в век,

докато има човек

с алчност и зли мисли,

зли мисли и помисли.

1999г.