Водата вчера днес е друга
и друг е днескашния ден,
и всеки миг е живо чудо -
безимен и благословен.
Живеем някак на талази -
редуват се щастливи дни
със трудни. Нека Бог ни пази!
Да бъдем всички по-добри!
И щом настъпи тъмнината
да я огреем със Любов,
за да дочакаме зората,
и с нея ден - красив и нов.
След дъжд измива се небето
и грейва шарена дъга.
След мъка чисти се сърцето
и тъй пречиства се света.
26.06.2014 г. ЕЛИА
София