Недей да казваш, че съм закъсняла,

дори си мисля –малко подраних...

След болката от нашата раздяла

аз любовта отново преоткрих.

 

Не вярвах, че ще дойдеш но се случи.

Не те очаквах вече в моят дом.

Душата си за тебе аз отключих.

Приех при мен да дойдеш мълчешком.

 Не беше лесно пак да те обичам,

да те допусна в моето сърце…

Но няма смисъл вече да отричам,

че липсваха ми твоите ръце…

 Сега си тук. Не искам нищо вече.

Не може цял живот да се виним…

Не можеш ти от мен да си далече…

Не говори, а просто остани…

 

Таня Симеонова

26.06.2014 г.