Изгубих те в безсъниите си нощи
изплаках те, дъжда не ми прости
разби небето на парчета
и си замина  рано призори.

Илюзии, мечти, къде ти
побягнаха в небивала земя,
пеперудите някак си се свиха
в стомаха ми не пърхаха с крила.

По тъмните пътеки на душата
разсъмването някак си се скри
с любовта- двама непознати
си станахме, на различни честоти.

Изгубих те, но кой ми е виновен
вярвах, и не вярвах на кой ли не,
а твоето небе отново се разплака
отплува, замина си с обичта в зори.