Нощта бе мека, лек ветрец подухваше из улицата, галейки нежно разголените ми крака. Нощницата едва закриваща бедрата, спускайки се нежно по тях. Дим покрадваше път към мен, идващ от горящата в ръката ми първа цигара.

Не, не си мислете, че наистина ми е първа...

Не съм пушачка, дори на против. Пробвала съм и вкуса и преди, но този път бе истинско. Усетих я в мен, усетих успокояващия и ефект. Този който може би изпитват всички пушачи... освен мен, до сега!

Гледах през прозореца седнала на верандата, колко релаксиращо действие. Облива ме чувство на сила, спокойствие и увереност. Проблемите ми са далече, сякаш мога да ги пратя където искам.

Всяка дръпка е отдих, всеки миг отмора. Тишината бе тъй красива, но обезпокоителна. Миг като вечност. Дръпка след дръпка... бях непобедима, несломима.

Погалих с цигарата моите извивки, какъв красив момент. Димът така натрапчив, галеше всички сетива. Аз в една честота с пушачите за ПЪРВИ ПЪТ.

Не се интересувах от нищо друго в това време, настоящето ми убягваше, а сега ЖИВЕЕШЕ.

Нямаше значение, само Аз и цигарата в ръка бяхме един с друг, едно цяло за първи път.

Трясък... връщане към реалността, така далечна, а в същото време така близка.