Вечер, мрак, звезди и самота.

Сама стоя сред тишината и

Оглеждам се в дъжда.

Всяка капка разбива се на хиляди парченца

Също като мен стигнала края на пътя си.

Вдигам поглед към безкрая

И моля се така силно

Дъжда безкраен тъгата ми да потуши.

Ще потъне ли тя дълбоко?

Ще намери ли покой?

А аз?

Силен вик пронизва нощта.

Къде е светлината на звездите?

Къде е красотата на съня?

Да последвам ли мечтите

Или да предам се на страха?

Хиляди мисли отекват в главата ми сведена.

Тишината е оглушителна.

Отчаянието ме поглъща…

Малък сноп лъчи се прокрадва над хоризонта…