Ти знаеш, че не бих могла,
в ръцете чужди просто да замлъкна,
не мога просто да се укротя
и когато ти ми кажеш да си тръгна.

За грешките не търся милостиня,
не очаквай да ме галиш със перце,
не съм светица, нито пък робиня
и трудно е да вземеш моето сърце.

Но какво се случи и не зная как,
два погледа се срещнаха по здрач.
Разумът превърнах го във враг,
а грешника във свой водач.

Два погледа и мъничко отгоре,
за минути вече бях сразена.
Ще ме укротиш ли, каза? Моля, моля,
не ме устройва тази мъжка схема.

Можеш лесно ти да ме опитомиш,
но знаеш после резултата...
Нима ще можеш ден да изтърпиш,
ако мила и послушна е жената?!