Къде си? Пада синкав здрач...
Да те открия никак не е лесно.
Кълве сърцето ми страхът-кълвач,
минутите препускат като бесни.

Къде си? Небето сякаш от олово
се кани да се сгромоляса в мен.
Ще ме погуби, но ще се родя отново,
когато дойде хубавото време.

Изчезна и дори не подозираш,
че някога отново ще се срещнем.
Без думи си отиде, но разбирам -
с мълчанието си ми казваш нещо.