Прекарах с него толкоз часове,
неусетно и годината отмина.
С никого не бях така добре,
щастлива бях, макар наполовина.
Част от мен ли е, какво е той
и защо не мога да се влюбвам?
Преходен е, временно е мой -
няма от любов да се погубвам.
Няма и да свиквам, че боли
за \"сбогом\" щом времето настане.
Смисъл няма Господи, нали
той никога със мен не ще остане?
Да спра да го желая, ей така -
дали ще издържа, дали ще смея?
Той може да не ми е любовта,
но всъщност ми е повече от нея.