Дали не разбираме всъщност, точно как живеем?
И за какво наистина и истински копнеем...
Какво е което безкрайно много ни е нужно
и от какво изобщо,  и никога нямаме нужда?!

А колко  ли често може, да ни се  случва това?
Кажи – речи, било през ден,  или да  е и през два...
Падайки излитаме и спейки още си летим -
лежейки си ставаме, а ставайки все така си спим!

Хапваме до призляване с  празни обещания,
преяждаме често и  с несбъднати мечтания!
Изживяваме бурно  несподелени любови,
опиваме се от трезвите и мъдри мисли нови!

И оглушахме от  ударите на сърцата си -
онемели от кънтенето на  тишината ни!
Сблъскваме се с навалицата на самотата си,
за да осмисли истински Живота свой душата ни!

Антоанета Александрова