Дали не разбираме всъщност, точно как живеем?
И за какво наистина и истински копнеем...
Какво е което безкрайно много ни е нужно
и от какво изобщо, и никога нямаме нужда?!
А колко ли често може, да ни се случва това?
Кажи – речи, било през ден, или да е и през два...
Падайки излитаме и спейки още си летим -
лежейки си ставаме, а ставайки все така си спим!
Хапваме до призляване с празни обещания,
преяждаме често и с несбъднати мечтания!
Изживяваме бурно несподелени любови,
опиваме се от трезвите и мъдри мисли нови!
И оглушахме от ударите на сърцата си -
онемели от кънтенето на тишината ни!
Сблъскваме се с навалицата на самотата си,
за да осмисли истински Живота свой душата ни!
Антоанета Александрова
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me