В Словото Ти - огледало
днес търся, Боже, своето лице,
но ето отражението е предало
окаляно, нечисто личице.

Тук виждам думи- хлопнало мандало,
изречени без мисъл и без свян
и всичко туй ме е издало-
не съм в Словото ти взрян.

Оставиха бразди сурови
тез думи безразсъдни
и впримчиха ме в своите окови
донесли толкоз дни оскъдни.

Приятелската нужда виждам,
която знаех, но презрях
и може би приятеля обиждам,
защото своите дела кроях.

Сърцето си в тъмни краски
уплашен там съзрях
и осъзнах, че тез окраски
самичък начертах.

А трябваше без маска
аз брат си да приема
да го прегърна с нежна ласка
и без да е за мен дилема
да го обичам както Ти показа ,
сърцето си да пазя от проказа .

Прости, приятелю!
Прости ми, Господи!

Не искам да бъда само слушател,
а изпълнител на Твоето Слово.
Дух постоянен и чисто сърце
с Твоята помощ, татенце!