Името й беше Никоя, но

обичаше истината  и звездите...

В огледалото изглеждаше красива,

Тишината криеше сълзите й....

Почти винаги бе тъжна,

харесваше лирика и проза...

Обличаше се често във бежовото наметало,

преди да поговори с птиците навън...

В нощите си пишеше поезия

върху бели крила с черно мастило...

Те винаги отлитаха някъде,

носейки в себе си една душа- облечена  в черно и бяло....

Автор: Моника Стойчева

Дата: 27. 06. 2014г.