Изпука пламъчето. Кислород
се вля докрай във моите вени.
Миришеха на сол и йод,
вълните блъскащи се в мене.
В косите ти от срам и грях,
се спря луната без да бърза
и ти под лунния и прах
целуна ме и ги развърза...
Разплиска се като вода страстта -
и всичко стана бяло.
Морето сякаш полудя,
а времето увисна спряло.
Преплетени един във друг,
повтаряхме познати грешки,
в невидимия млечен звук
на притежание човешко.
Гърмеше! Сякаш ураган
се втурна в клетките ни слети,
а Господ гледаше пиян
от козирката на небето
и хвърляше по нас звезди –
угасна лунната пътека,.
угасна всичко – само ти,
горяща продължи да светиш...

Ивайло Цанов
 

До мен просветваше и ти,
запален от звезда щастлива.
Събудил скритите мечти,
превърна ме във самодива.
Разпуснах свилени коси
и с тях завързах ти сърцето,
да чувам с обич как тупти
отдадено и непревзето.
Поисках те отново цял-
душа и разум в мъжко тяло.
Изчистих те от прах и кал
и те целунах премаляла.
Докоснах те като вълна
обгърнах те със пяна бяла,
прохладна, твоя - на шега,
в жарава се превърнах цяла.
И стана чудо... Ураган
от чувства силни се разбуди.
Завихри страстите пиян,
избухнаха комети луди.
Тогава в нощната тъма,
с лъчи изписах по небето
специална думичка една.
Любов. Която вечно свети.

Таня Мезева