Бяло платно остави ми времето,

разпиляни бои, щрихи безброй,

влагах достатъчно много усилия,

но винаги чувах, не бързай, постой.

Не успях да нарисувам картината,

за която, тъй дълго мечтах,

не успях да  копирам от другите,

самонадеян и смел остарях.

Цветна картина, виси на стената,

възглас и завист отвънка струй,

гледам платното е празно и бяло,

но всъщност, шедьовър в чужди очи.