И ето! Аз летя!

 В ръцете съм на Вятъра!

И „Благодаря...” шептя,

Че позволи Съдбата ми

В небето с него днес

Свободно да се рея

Танцуваме, въртим се

Душата моя грее...

Дали ще има утре?

Какво ли беше вчера?

Не ме интересува!

В този миг – ЖИВЕЯ!

А публика крещи –

„Ти пак си на земята!”

Те не разбират!

С теб ли съм -  във полет е Душата!