Не ни се случи сляпа - изведнъж.
Не бе като искра - пожар да пали.
Тя спря при нас със дъх на зряла ръж -
любов позакъсняла. Безпощадна.
И не потърси пътища, пътеки,
а хукна през трънаците. Без свян.
последвахме я със сърца обречени -
местенце да намерим в този свят.
А страстите не чакат и не питат -
нахлуват непоканени в нощта.
Душите ни се сливат и политат,
стаили въгленче от младостта...
Човешка обич. Най-обикновена.
Но сбъднала се - като божи дар.
Навярно ще ни бъде за последно -
една небесна капчица нектар.