Дали ний ще бъдем пак двама със тебе
след двадесет години?
На битие в пътя – какво ли там дреме,
какво ще ни застигне?
От фея орисан фатална, последна,
намери ме в безброя,
а моята фея – добра и вълшебна,
избра те теб за моя
нрав тъжен и весел, и лунен, и слънчев,
объркан, непонятен.
Ти, само ти казваш с глас трепкащ и звънчев,
че съм с характер златен.
Не ти обещах Златокоска-момиче,
то в сказки само бива,
ни Син Звездочел, както също там пише,
но са за нас такива.
„Бог пита, пък сбира!“ Да, има такава
хортувка, мъдрост крие.
Искри и огньове преминаха в лава,
но виж, вулканът жив е!
Стихията негова може би стихна,
но ни заля, извая
и обич скована във нас ще притихне –
в две мумии накрая!