Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като, че ли беше ампутирал поетичната ú дарба. Пробва няколко пъти, но стиховете бяха доста провокативни. Имаше някакъв имидж в сайта и не можеше да публикува творби, които така я разкриваха. Искаше да каже толкова много неща, на него, на всички. Бяха си обещали, че няма да се търсят по никакъв начин. Но тя знаеше, че той я чете, а и не само нея. Понякога изпитваше такава ревност към другите поетеси. Той го правеше нарочно за да я дразни и успяваше. Една сутрин се събуди с ясна идея. Протегна се, усмихна се. Денят вече ú се струваше прекрасен! Ще си създаде нов профил пълен с подвеждаща информация и чужда снимка. Направи си нова поща. Измисли си романтичен ник.По-трудното беше да промени яркия си стил на писане. Не биваше да я надушат админите, рискуваше да изтрият основният ú профил. Искаше творбите да са много добри, но не перфектни. Щеше да буди подозрение, поетеса появила се от нищото. Затова умишлено правеше промени в ритъма, римата. Само познавачи щяха да го уловят. Промени шрифта, наклона, цвета на буквите, структурата на стиховете. Беше решила, че няма да пише коментари, няма да гласува, няма да отговаря на лични съобщения. Ще се държи напълно резервирано.Видя, че може да държи и двата си профила отворени. Единият на мобилния, другия на компютъра. Така ще наблюдава и двата си ника от близо.Сега имаше възможност да публикува тайните си стихове, тези които разказваха историята ú.Пипна ги леко, спъна ги на едно-две места и започна да качва по едно на ден. Постепенно доби популярност. А мистериозното ú поведение още повече нагнетяваше интерес. Налазиха я и обичайните свалячи. Смешното беше, че с една и съща песен я поздравяваха и на двата профила. Аналогични лични съобщения, липса на всякаква оригиналност. Дори не се пробва да им отговаря.Виждаше, че той я чете, гласува, пише интересни коментари. Усещаше, че любопитството му ескалира. Тогава реши да изчезне за седмица поне. Това бяха много дълги дни и нощи. На какво се надяваше? Ядосваше се на себе си. Коя беше тя? Онази истинската или тази, която започваше да харесва повече. Анонимността я правеше дръзка. Беше си избрала имидж, характер и се придържаше към него. Много внимаваше да не се издаде по някакъв начин.Доверяваше само на една поетеса в сайта. Тя беше най-добрата ú приятелка. Тази, която бършеше сълзите ú при всички драми. Тя преглеждаше всичките ú творби преди да видят бял свят. Много добър автор и прекрасен човек. Тя озаптяваше бурните ú страсти, когато се налагаше. Точно тя беше против целия този двойствен живот. Това шизофренично поведение започваше да влияе и на останалите ú решения. Постоянно се питаше как би постъпила ту едната, ту другата. На десетият ден реши да погледне в сайта. Това, което видя, я зашемети. Имаше десетки системни съобщения, но тя виждаше само личните. Доста бяха, от различни хора, любопитни за личния ú живот. Имаше и от него. Ухажваше я в негов стил. Много фино, поетично, страхотен стил. В началото побесня. Та той изневеряваше на другата. Кой го знае с колко още поетеси си пишеше така. Искаше да му изкрещи истината в лицето. Да му натрие носа. Но какво печелеше? Трябваше да действа умно. Но какво точно искаше? На коя от двете в себе си да угоди? Това правеше ли я щастлива? Нали това беше идеята! Сутрин да се събужда с усмивка и света да изглежда по-красив. Постепенно всичко ú блесна. Не го желаеше повече това раздвояване. Това беше измамно преживяване. Ще разчисти около себе си. Няма да изтрива втория си профил, стиховете си ги биваше, харесваха се. Реши да пусне един последен стих, за сбогуване. Беше го написала в нощта, когато се разделиха. Силно емоционален, наситен с много болка. Публикува го. Ето, това беше! Погреба другата в себе си. Изключи компютъра и заспа за първи път от много време с чиста душа.