Българийо, обрулена и мамена,
като есенни листа попарена,
от собствената си върхушка,
с душа безродна и хайдушка!
Народът няма кой да го опази
от тез охранени хайлази!
Топи се като лански сняг,
а младите удариха на бяг…
Спасяват се от робското си бреме
в туй ужасно, безметежно време,
забравили за Род и за Родина,
те пак са роби в робската чужбина!
Българийо,обрулена,нежалена,
прости на твоите чада измамени,
за песните им жални и покрусени,
за лицата строги и навъсени.
Обичали сме те и пак ще те обичаме,
в живота си на тебe сме се вричали,
докато във сърцата ни те има,
дори и бедна, все ще си любима!
Петър Пацев